ДОБРОЗРА̀ЧНОСТ

ДОБРОЗРА̀ЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Старин. Отвл. същ. от доброзрачен; благообразие, красота.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

Списък на думите по буква