ДОБРОИЗВОЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОИЗВОЛЯ̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., непрех. Остар. Книж. Със следв. изр. със съюз да. Проявявам добро желание, готовност да извърша нещо; благоволявам. Горереченото прошение окончава казвающе на султанът да доброизволи като мъдър и добър отец върху искрените негови.. синове да им даде вътрешно.. самоуправление. ДЗ, 1867, бр. 42, 156. Понеже не доброизволихте никак да дадете барем най-малко внимание на нашите.. покорни и в мирният път направени молби, отчаяхме се. ДЗ, 1867, бр. 42, 156. Умоляваме от все сърце нашите благородни спомоществователи да доброизволят да ни дадат братска помощ. ДЗ, 1868, бр. 49, 184.