ДОБРОЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБРО̀ЙВАМ
ДОБРО̀ЙВАМ, ‑аш, несв. (разг.); доброя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Доброявам. И Боженци добройват си парите, / насядали на храма пред вратите. К. Христов, С, 1939, 142. добройвам се, доброя сестрад.