ДОБРОЛЮБИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЛЮБЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от добролюбив; добролюбие. — Аз ще понюхам що за човек е тоя ревизор, добролюбивост каква, желание какво, партия каква: консерватор или либерал. Ив. Вазов, Съч. VII, 23.