ДОБРОЛЮБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
Дума
Търсене
ДОБРОЛЮ̀БИЕ
ДОБРОЛЮ̀БИЕ
,
мн.
няма,
ср. Остар. Книж.
Качество или проява на добролюбец; добролюбивост.
РБЕ — ИБЕ
Речко
Списък на думите по буква
А
Б
В
Г
Д
Е
Н
О
П