ДОБРОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРО̀М нареч. Остар. Само в съчет. С добром. Без принуда, по добър начин, с добри средства; с добро. — Като умее човек да върти нашите хора с добром и човещина, може всичко да направи от тях. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 74. Майка ѝ не зе да я хока и да ѝ се кара, ами полекичка, с кротост и с добром, зафана да я съди и поучава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 114. Няколко силни ръце откъснаха безумеца от Шишмана и кое с добром, кое с шибаници, го отвлякоха далеч от пътя. Ст. Загорчинов, ДП, 479. // Доброволно. Твоята е свършена! — .. — Хвърли пушката и се дай с добром! Ив. Гайдаров, ДЧ, 145. Сетне им текнало да отидат в чифлика при баща ти, та да го накарат "да подпише", че им дава нивата с добром. Й. Йовков, ЧКГ, 301.