ДОБРОМИРИЗЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Благоуханен, благовонен; благомиризлив. Китки цветя и изкуствени миризми пълнят въздуха с такава миризма, чтото дори престануват да ся показуват добромиризливи и разпространяват само воня. Лет., 1873, 88-89.