ДОБРОМИСЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБРОМЍСЛЕН
ДОБРОМЍСЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Благоразумен, доброразсъден. Той винаги бе ненавиждал работата на полицаите... Мислеше си, че тази мрачна служба не подхожда на неговия възторжен и добромислен характер. П. Славински, ПЗ, 130.