ДОБРОНРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОНРА̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Остар. Книж. 1. Който има добър, благ характер или е с добри нрави, с добро поведение; благонравен, доброчест, доброчестен, доброчестив. Противоп. злонравен. На 23 януари 1856 година в Свищов.. група честни и добронравни граждани развързват кесиите си и събират 37359 гроша, "за да поставят едно българско читалище, гдето ще бъде библиотека и музеум". Ст. Станчев, НР, 111. Който прави всякога доброто и приличното, казва ся добронравен человек. Пч, 1871, кн. 2, 29. Трябва да ся избират способни и добронравни хора.., които да управляват общенародните ни работи. Лет., 1874, 176. По-младата Тулия била опърничава и властолюбива,..; а по-старата,.. — добронравна и кротка, баща ѝ я оженил за лютаго и властолюбиваго Луция. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 273.

2. Който е свързан с проява на добър, благ характер или на добри нрави, добро поведение; благонравен. При това той [свещеникът] трябва.. да е готов да поучава хората от всякой клас и пол;.. Да ги насърчава към всичко, що е полезно и добронравно. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 51.