ДОБРОНРАВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОНРА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество или проява на добронравен; морал, нравственост, благонравие. Противоп. злонравие. Хрисиптовци и Сократовци са биле пред него [Омир] оскъдни философи; тии са знаяли само да разказват сухо наредбите за добронравието, той е знаял да надъхва людето с тях. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. V, 13. Сега, избрани отци, установете такъв закон, който би отнемал от подобните врагове на реда и на добронравието възможността да оправдават себе си с юридически извращения. Хр. Ботев, КК, 66.