ДОБРОПЛОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОПЛО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Остар. Книж. Който дава добри плодове. Това молитствувание е кратко.., и с малко речи обема все, що человек желае на тойзи свят, сиреч през годината да нема суша, растенията му да бъдат доброплодни. БКн, 1859, кн. 1, 1. Харен град си, доброплоден и воден / но защо си? Нямаш дух ти народен. П. Р. Славейков, КМ, 1871, 50.