ДОБРОПОРЯ̀ДЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Книж. 1. Който се извършва прилежно, съвестно; добросъвестен. После упражнението с правописателното правило.. составление е.. на добропорядъчното речение или произношение. Н. Хилендарец, СПП, 7.
2. Много порядъчен.