ДОБРОРАЗУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОРАЗУ̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Остар. Книж. Много, твърде разумен. Доброто произношение.. придобива се, ако отбира някой прилежно чисти речи и доброразумни съчинителства, които биват такови, защо могат да определяват.. правите и добрите смисли на работата. Н. Хилендарец, СПП, 8.