ДОБРОСНАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСНА̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Книж. Който има хубаво тяло, снага; добротелесен. Доброснажна, добра и благородна е нашата царкиня, каз‑

ваше секи, който я беше видял. Е. Мутева, РБЦ (превод), 23.