ДОБРОСТОРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСТО̀РНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Човек, който прави добро някому, който върши добрини; благодетел, добротворец. Противоп. злосторник. — От това, което досега ми разказвахте, мога да си мисля, че Хюсни паша се е показал към вас пак добър; и мисълта за това не ви ли въздържаше от предприятието, което трябваше да опропасти досущ вашия добросторник? Св. Миларов, СЦТ, 55. Той искаше да стане добродетел, добросторник на своите съграждани, като ги поучава да правят онова, що е добро и полезно за тях, за тяхното подобрение. Ступ., 1875, бр. 9-10, 69.