ДОБРОСЪВЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСЪ̀ВЕСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който работи прилежно, съвестно, акуратно, който изпълнява задълженията си точно както трябва, както е необходимо. А с тях, старите класически езици, макар и без сърце, изучавах ги грижливо. Защото исках да бъда добросъвестен и прилежен ученик, защото по никой предмет не желаех да имам слаб, нито дори среден успех. Т. Влайков, Съч. III, 44. Той [Кръстевич] е един не напълно осъществен български учен поради много житейски причини, той има всички качества на учен — знае езици, получил е солидно образование в Цариград и Париж, не е суетен, а упорит и добросъвестен. Т. Жечев, БВ, 140. Ако критикът на Вашето, наедно и мое дело, би показал самите недостатки на книгата ни, както прилича на един добросъвестен критик, то поблагодарил му бих и аз. Р. Блъсков, У, 1870, бр. 2, 31.

2. Който е израз, проява или резултат на добросъвестност. И сега предаваме тая книга на читающия свят с твърдо убеждение, че той ще види в нея един добросъвестен труд. С. Радев, ССБ I, 20. Доволни от по-раншната добросъвестна татова работа и от неговата опитност, [първенците] сами са поискали нему пак да се възложи тая длъжност. Т. Влайков, Пр. I, 123. Добросъвестното отношение към труда е първото и най-ценно качество, което родителите са длъжни да развият у своите деца.

— Друга (остар.) форма: добросо̀вестен.