ДОБРОСЪВЕСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСЪ̀ВЕСТНО. Нареч. от добросъвестен; прилежно, съвестно, старателно, акуратно. Петър никога не беше го чул да запротестира за нещо,.. Трудеше се като пчела упорито и добросъвестно. И. Петров, НЛ, 149. В това време излизаха статиите и книгите за Яворов. Те бяха добросъвестно написани, с любов към поета. М. Кремен, РЯ, 30. Възлагаха ми се малки задачи, които винаги изпълнявах най-добросъвестно. Кл. Цачев, СШ, 9. — Ами ако бях искал разрешение, щяха ли да ме пуснат? Петър Войков забелязваше накъде води разговора момчето, но все пак отговори добросъвестно: — Май че нямаше да те пуснат... П. Вежинов, ЗЧР, 117.

— Друга (остар.) форма: добросо̀вестно.