ДОБРОСЪРДЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСЪРДЀЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който има добро сърце; добродушен, благодушен. Противоп. коравосърдечен. Тебе никой с нищо не застрашава, ти си благ и добросърдечен — нима можеш да убиеш човек, та бил той и нечестивец? Д. Мантов, ХК, 125. Най-дълбоко и вълнуващо е разкрит образът на работната, добросърдечна, кротка .. и безпомощна да се бори срещу злото Елка. Лит. ХI кл, 107.

2. Който е израз, проява на добродушие, на доброта; добродушен, благодушен. — Щастливи бяхме ние под вашето мъдро и добросърдечно управление; дано всевишният ви дари с благодатта си; вярваме, тъй ще бъде и занапред... Ст. Дичев, ЗС I, 363. Той .. считал, че отличната ученичка.., на която поради добросърдечното застъпничество

на класния ѝ наставник.. е наложено минимално наказание,.. трябва да се пази от наклонения път на своя неблагоразумен.. брат. Д. Бозаков, ДС, 87. — Аз не съм се здрависал с милостта ти, братовчеде... Това стигаше. Фръжин се приведе ниско, отвърна на добросърдечното признание с дълбок, приятелски поклон. Д. Добревски, БИ, 129.