ДОБРОСЪРДЕЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСЪРДЀЧИЕ, мн. няма, ср. Качество на добросърдечен; добродушие, добросърдечност, благодушие. Противоп. коравосърдечие. Един наш ранен войник гощаваше.. съседа си сърбин,.. След справка узнах, че нашият войник получил раната си от същия в боевете при Пирот! Един от хилядите случаи на проявяване свойственото на българската душа и характер добросърдечие. Ив. Вазов, Съч. V, 143. — Де-е! — сръга той воловете си и като минаваше покрай мене, ми се усмихна, просто така, от дружелюбност и добросърдечие. Н. Тихолов, ДКД, 14.