ДОБРОТВОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОТВО̀РСТВО, мн. ‑а, ср. Книж. Вършене на добри дела, на добрини; добродеяние, благодеяние. В раздаването, в жертвата, в почина към добротворство е висшият смисъл на живота. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 172. А планината прави човека чист. Възвисява го. Подтиква го към отзивчивост, към добротворство. Б. Болгар, ВН, 1962, бр. 3265, 4. Тя [литературата] е призвана да сее разумното, доброто, вечното, да преодолява предразсъдъците, които разделят хората, да обединява хората чрез основата на хуманизма и добротворството. П. Зарев, ЛФ, 1977, бр. 1, 1. Божието провидение ни е дало повече леснини и добрини за добротворство, отколкото бедните и неучените человеци. П. Кисимов, ОА I (превод), 56.