ДОБРОЧЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЧЀСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Честит, щастлив; доброчестен, доброчестит, доброчестив. Противоп. злочест, нещастен. Милий народе български! Всичките около тебе народи са наслаждават от доброчест живот във всяко едно отношение. З. Стоянов, ЗБВ I, 169. Никой не отказва, че народното просвещение, народното образование,.., ще ни доведе до едно по-благополучно и доброчесто състояние. Ступ., 1875, бр. 5, 34. — Царю ле, царю честити, / честити и доброчести, / .., недея си къпа войската, / че има болни сякакви, войската ша си разболиш. Нар. пес., СбНУ ХV, 24. Да са честити и доброчести младоженците! Ст. Младенов, БТР I, 549.

2. Благочестив; благонравен, добронравен, доброчестен, доброчестив, доброчестит.