ДОБРУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добрувам; благоденствие, благополучие. България възкръсна, защото имала верни синове да я обичат и да мислят за нейното добруване. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 253. Първото и главно нещо потребно за народа е здрава просвета и, просветен, сам ще си намери пътищата за добруване. Н. Попфилипов, РЛ, 86. "Божичко, дай на това чедо някой добър късмет, та и то да види рахат и добруване, и тие, дето ще го земат, да знаят, че щат чедо да земат." Т. Влайков, Съч. II, 13.