ДОБРЪМЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРЪМЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; добръмча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. С бръмчене стигам, пристигам до определено място. Току мине, не мине месец, добръмчи една зеленикава лека кола, спре пред Анковите порти. Кр. Григоров, Р, 187. // Стигам, пристигам до определено място с кола, камион и под. Едни току-що слезли от влака, други — добръмчали със случайно настигнал ги военен камион. А. Станоев, П, 16.