ДОБРЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРЯ̀К, мн. ‑ци, м. Много добър, добродушен, благ човек. Понякога мнението ни за другите е портрет за собствената ни душа. .. Добродушният вижда около себе си само добряци... Подлецът — подлеци... Ат. Наковски, МПП, 200. Надзирателят е добряк .. и единствената му слабост е, че е добър с всички. Б. Йосифова, БЧМ, 198. — Ти си добряк — казва той — и хората лесно те мамят. Особено жените. К. Калчев, ДНГ, 122.