ДОБРЯЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРЯ̀ЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Качество или проява, поведение на прекалено добър, прекалено добродушен човек; добрячество. — Ти си искрен, а те — мошеници!.. Не може повече с тая добрящина, ще свиеш юмрук и ще го удариш по главите им! Какво си се размекнал такъв! Ст. Даскалов, СЛ, 402.