ДОБЪ̀Р

ДОБЪ̀Р, ‑бра̀, ‑бро̀, мн. ‑брѝ, в обръщение за м. р. ед. ч. добрѝ, прил. 1. Който има благ, мек характер и проявява отзивчивост, съчувствие към другите; благ, добродушен, кротък. Противоп. лош, зъл. — Тия хора са добри, наивни и безобидни. Щом заговорят — усмихват се сърдечно и весело като деца. Й. Йовков, Разк. II, 7. Стоян е добър, добър като муха... Вярвай, да го бия, ще плаче като дете и нищо, нищо няма да ми каже... Елин Пелин, Съч. I, 86. Добри хора там ме приеха и сгряха... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 68. — Той е много добър към мене, привързан е към детето... Ем. Манов, БГ, 248. Той бе толкова добър, / те защо ми го убиха? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 123. По-добре да служиш на добри хора, а не да заповядваш на лоши. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 57. // Който е присъщ на човек с благ, мек характер. Противоп. лош. Йовка беше висока и грозновата като майка си, но имаше меко и добро сърце. Елин Пелин, Съч. III, 23. В това тя не се ръководеше от никаква педагогическа метода, а само от едната си добра природа. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 64. Той е човек с добра душа.

2. Който има ценни нравствени, духовни качества. Противоп. лош. — Ваш Еньо е добро момче. Коя майка няма да даде чедото си нему. Елин Пелин, Съч. III, 118. А лично за мен подслушах татко да ме хвали вкъщи на мама: — Добро момче излезе наш Борко, послушен стана. Преди не можех да го изпратя от къщи до бакалницата, а сега сам ме подсеща. Г. Краев, СК, 15. "Още пред залез ще имате вие невяста, каквато / искал би само мъжа, що носи в душата си мъдрост. / Пък и добрата девойка, вярвам, ще бъде честита." Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 113. Хубави са нашите места; плодовита е нашата земя; добър е нашият народ; със сичко ни е господ наградил. Л. Каравелов, Съч. IV, 30-31. // За семейство, род и под. — почтен, порядъчен, благороден, достоен за уважение. Сериозен, честен, работлив, от добро семейство... Не е някой празноглав ритни-топка. М. Марчевски, П, 219. Как да не ми е добра рода момата! Болярка, царева кумичка. Ст. Загорчинов, ДП, 439. — Майка казва, че в добрите къщи майките отделят за дъщерите си по нещо, още щом се родят. В. Бончева, АП, 35. — Горе има великолепен бар, отворен през цялата нощ... Част от добрата публика се премести вече там. Д. Димов, Т, 113. // За дете — кротък, послушен. Хиляди училища,.., пълни с отбрани педагози, тъй майсторски преобръщат лошите деца в добри, че не можеш да ги познаеш. Елин Пелин, Съч. IV, 202.

3. Който изразява отзивчивост, благоразположение, съчувствие. Противоп. лош. Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаечни вехти дрехи,.., с лице много набръчкано, но добро и усмихнато и някак приятелско. Ив. Вазов, Съч. IХ, 42. И тримата излязоха. Не с твърде добри погледи ги изпращаха бедняците, но нито Гороломов, нито Слав забеляза това. Й. Йовков, ПГ, 167. — Значи ти си от село Осеня — каза княза и кой знае защо една тиха и добра усмивка се плъзна като слънчев лъч по тънките му устни. А. Гуляшки, ЗВ, 87. Те [хората] гледат певицата с добри, зарадвани очи. Махат ръце да се сбогуват с гостите. С. Северняк, П, 142. // В който се съдържа или който е проява на отзивчивост, благоразположение, съчувствие към другите. Противоп. лош. Тия [литературни] разговори ми бяха неприятни, особено когато строгите съдии искаха да чуят и моето мнение, а аз от добро чувство към колегите си.., трябваше да защищавам дори и лошите произведения. М. Марчевски, ТС, 13. Колко хубаво щеше да бъде,.., ако не бяха го разбрали тъй криво,.., ако му дадяха възможност да изпълни всичките си добри намерения... Л. Стоянов, Избр. съч. III, 432. Най-смешното в цялата тази история е, че поривите ми обикновено биваха добри, а резултатите тъкмо обратни. Ем. Манов, ПОС, 28. На Джони дойде на ум, че нямаше да бъде зле, ако запазваше добри отношения поне със Стоичко Данкин. Д. Димов, Т, 164. Хубаво, хубаво е да се правят благоде‑

яния.. Добрите мисли на бай Анастас са прекъснати от внезапен звън. Хр. Смирненски, Съч. III, 116. // В който се съдържа нещо приятно, успокоително; благ. Противоп. лош. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора,.., петимни за добра дума. Й. Йовков, Ж, 1945, 18. — Не тъй, кмете, не тъй! С добра дума и желязна врата ще отвориш... Ц. Лачева, СА, 24. Влезна Филип у ладна механа, / посрещна го Марко с добра дума: / — Добре дойде, побратим Филипе! / Заповедай винце да те служа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 40. Добра вест. Добра новина.

4. За предмети — който има ценни, положителни качества, свойства; хубав, подходящ. Противоп. лош. Моята квартира тука е добра, но много уединена, самотна, дори печална. Ив. Вазов, ПЕМ, 126. Имаше едно място около Големия кладенец, където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Й. Йовков, ВАХ, 156. — Аз, байо Либене, мисля, че старите вина не са дотолкова добри, доколкото са добри новите. Л. Каравелов, Съч. II, 33. То бе Дърво на живота и плодовете му бяха горчиви, но добри за ядене. Н. Райнов, БЛ, 28. Тазгодишната есен е незапомнена. Навреме валяха дъждове, засяхме на добра влага, поника, раззелени се полето. П. Росен, ВПШ, 47. На доброто вино и оцетът му е добър. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 282. Тази вода не е добра за пиене. // За качество, свойство и под. — положителен, ценен. Тая жена има добро качество да не говори, когато трябва да мълчи. Б. Райнов, НН, 412. Излизаше, че добрите славянски черти не са изчезнали досуш из нравите на нашия селски народ. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 8. Непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост. Ал. Константинов, БГ, 120. Някои наши хора знаят добре нашите добри страни. М. Иванов, ТЛР,55. // Подходящ, уместен. "Тази хитрост е наистина добра! — казаха си великите боили, след като изслушаха хана. — Скараме ли Цариград с Рим, ще бъдем още по-добре и спокойни отвсякъде." Й. Вълчев, СКН, 277. Не мога да ти помогна с друго, но ще ти дам един добър съвет. △ Някой предложи да направим екскурзия до Плевен. Оказа се, че това е наистина една добра идея. △ Добро решение. Добър случай.

5. Който отговаря на определени изисквания, който е такъв, какъвто трябва да бъде. Противоп. лош. Дафина обиколи цялата къща и намери всичко в добър ред. Похвали дъщерите си. К. Петканов, ДЧ, 140. Под докторски грижи и при добро гледане би могло по-лесно да се усмири смутената душа и въображение на тая нещастна Офелия. Ив. Вазов, Съч. ХV, 76. Денят беше слънчев и имаше добра видимост. Сл. Трънски, Н, 188. Най-голямата забележителност на Видин е запазеният до днес в сравнително добро състояние средновековен български замък, известен под името "Баба Вида" или "Бабини Видини кули". Ст. Михайлов, БС, 135. Запиташ ли го [самарджията] на какво дължи тази "добра форма" за своите седемдесет години, отвръща засмян: — На ловджилъка!... Ив. Коларов, Е, 23. Скривалището не беше голямо, но вършеше добра работа. К. Константинов, НДД, 8. Радвам се на добро здраве. // За време — ясен, слънчев; хубав. Противоп. лош. Времето било добро, слънцето гряло весело, а пиленцата пеле сладкозвучно. Л. Каравелов, Съч. IV, 203. Дъждовното време влада и тука и ми пречи да правя разходки из разкошните планински местности.. Тук, в хотела, повече чета френски романи като очаквам доброто време за екскурзии. Ив. Вазов, ПЕМ, 82.

6. Който е съобразен с нормите, изискванията на обществото. Противоп. лош. Останах по риза, което за виетнамския добър тон не е неетично. Ал. Гетман, ВС, 140. Когато идват Рашеви, Петьо се появява избръснат и напарфюмиран и започва да демонстрира добри обноски. Ст. Христозова, ДТСВ, 63. Първите седем години са най-важните за доброто възпитание. На времето моите родители положиха големи усилия и сега резултатите са налице. Ив. Остриков, СБ, 36. От такса се освобождават бедните ученици, които имат общ успех най-малко среден и добро поведение. БД, 1909, бр. 39, 1. Добро държание. Добри маниери. Добър прием.

7. Който съдържа, който дава или е израз на положителна характеристика, оценка за някого или нещо; благоприятен. Противоп. лош. Заслужилият и до вчера почитан чорбаджия се видя изоставен, никой не казваше добра дума за него. Й. Йовков, Ж, 1945, 149. — Ти си един от най-почитаните хора в града. Тук за тебе се говорят най-добри думи. Д. Немиров, Б, 49. Сърдечно благодаря за добрата дума по повод сбирката ми. П. К. Яворов, Съч. III, 251. Надяваме се, че книгата ще намери добър прием сред технолози, диетици, лекари,.., търговски дейци и най-вече сред широката читателска публика. Л. Петров и др., БНК, 8. Вашата работа ми направи добро впечатление. △ Той има добро мнение за вас.

8. Който е опитен, изкусен в своята работа, който върши с умение и старание онова, което се изисква от него. Иван Кунчев се занимава с бояджийство и е добър майстор в занаята си. Ив. Унджиев, ВЛ, 34. Сега навсякъде имаше организирани люде, та началството в града веднага научи за тая млада дружина и Нешев писа писма на околийския войвода да изпрати най-добрия си четник за войвода на новата полска чета. Д. Талев, И, 249. Тя беше добра стопанка, беше подредила добре дома си и сега плаче‑

ше, че всичко е застрашено да се разруши. Ст. Даскалов, БМ, 45. Тя не беше силна ученичка, но я обичаха всички — .., а Живко, макар че беше най-добрият ученик, развитието му като че .. смущаваше малко учителите. Ил. Волен, БХ, 153. Той е добър по математика.

9. За приятел, другар — който е близък, предан, скъп някому. — Спомних си, че в Бяла Черква е най-добрият бащин ми приятел. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. А инак Димитър е добър и ценен другар.. Всичко той дели най-щедро с другарите си. Й. Йовков, Разк. I, 12. Чисти сметки — добри приятели. Погов. // За познати, познайници — които се познават от дълго време, които са близки помежду си. Сега те вървяха успоредно, като добри познати и приказваха непринудено за най-различни неща. М. Грубешлиева, ПП, 136. Танаско стана от стола и поздрави с шапка Кардашева, който му отговори със своята, както прилича на добри познайници. Ив. Вазов, Съч. Х, 50. // За гост — желан, скъп, почитан. — Дядовият Манолов син ми е добър гостенин всякога. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 15.

10. Който е изпълнен с благополучие, в който няма затруднения, грижи, неприятности. Със силни и убедителни слова Илков разказа накратко как на този ден [първи май] .. работниците .. излезли да искат въвеждането на осемчасов работен ден и по-добър, по-сносен живот. Г. Караславов, ОХ I, 329. — Щото и да правим, братя, ориста ни е все една. Току да си седим мирни. Ако даде Бог и по-добри времена могат да дойдат. Ст. Загорчинов, ДП, 459. — Преди да те грабна от баща ти, ние си дадохме клетва в лоши и добри дни да се не делим, в грижи и радости еднакво да се обичаме. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 23. Той [Славейков] се беше стремил към този град, тук минаха добрите дни на неговата младост. Т. Жечев, БВ, 439. // Весел, радостен, приятен. Капитанът при добро настроение .. не пропускаше да подчертае роднинските си връзки с Васко да Гама. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Въпреки стачката, господин генералният директор беше в добро настроение. Д. Димов, Т, 257. Надяваше се, че като тръгне на работа, доброто разположение на духа ѝ ще се върне и двамата ще се смеят на нейните безпричинни сръдни. Ем. Манов, ДСР, 316.

11. За пари, заплата, печалба, доход и под. — който е достатъчно голям, значителен по количество, по обем. Макар и да имаше златни ръце и да печелеше добри пари, все си оставаше сиромах. А. Гуляшки, ЗР, 358. От баща си наследи добро състояние. Елин Пелин, Съч. II, 173. Баща му беше представител на голяма .. фирма за галоши и гумени токове — .. — и можеше да праща на сина си добра издръжка. П. Спасов, ХлХ, 177. Добра заплата. Добра печалба. Добър доход. // Изгоден, доходен. Трябваше [Моис] да напусне тая фирма. Нека се разчуе, че не е свързан с тях, че търси по-добро място. П. Спасов, ХлХ, 85. Сиромашкий Коля / бешу у неволя, / .., / а кога порастне, / найде свойто щастье: / добро място хвана / и големец стана. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 317. Добра цена.

12. Като същ. добър м. Оценка четири по шестобалната система. Днес ми писаха добър по математика. // В съчет. Много добър. Оценка пет по шестобалната система.

◊ Бъди (ще бъдеш ли) <така (тъй)> добър; бъдете (ще бъдете ли) <така (тъй)> добри. Със следв. изр. със съюз да. Обръщение при учтива молба. Господин редакторе, бъдете тъй добри да поместите горнето като подлистник на в. Знаме. Ал. Константинов, Съч. I, 92. Ще бъдете ли добри да ми обясните значението на тая статийка? Ив. Вазов, Съч. ХХV, 103. Бъди така добър да затвориш вратата. Гледам с добро око (добри очи) някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Имам хубаво мнение за някого и се отнасям добре към него или имам добро отношение към нещо. — Тя виждаше, че хората не го гледаха с добро око. Дочуваше, че по кръчмите и кафенетата го ругаели и му се присмивали. Г. Караславов, СИ, 36. — Сърцето ми гори и откак научих, че крайцерът заминава, за нищо друго не мога да мисля... Ако в щаба гледаха с по-добро око на мене, щеше да е по-лесно... Д. Добревски, БКН, 15. С това той искаше да се хареса на владиката, който не гледаше с добро око на службата му. Ст. Даскалов, ВМ, 25. Чичо ми дълго време не беше гледан с добри очи от властта на село. Ст. Стратиев, ПП, 111. Добра воля. Желание, склонност, готовност да се извърши нещо полезно, благоприятно за някого. Всеки, който имаше добра воля, би могъл да намери и вълна, и прежда, за да направи подарък. К. Калчев, ЖП, 363. Па освен това ние не виждаме да са е показала в Цариград барем добра воля да са уреди това безправно положение. Хр. Ботев, Съч. 1929, 314. Добра среща. Разг. Поздрав при среща, обикн. по път на улицата. — Добра среща, стрино Димовице! Как е, обра ли царевицата? — заговори я пръв Нейко. К. Петканов, МЗК, 245. Добра стига. Разг. Поздрав при настигане по път. Той най-напред се спря на един кръстопът, дето имаше много пътници,.. — Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин, Съч. I, 31. — Добра стига, момче — провикна се отдалече дядо Димитър. — Дал ти господ добро, младеж — отвърна бай Слави. Т. Монов, СЧ, 101. Добро име. Авторитет, достойнство, чест. Работниците .. говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползува с добро име. Д. Добревски, БКН, 52. Двамата бяха живели в обич и доверие, помагаха си и искаха да

оставят на децата си добро име и добро наследство. Елин Пелин, Съч. III, 13. С тоя свой ред стрина Венковица не само поддържаше доброто име на тяхната къща, ами и на чича Венка запазваше достойнството. Т. Влайков, Съч. I, 1825, 170. По-добре да изгубиш живота си, а не доброто си име. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 57. Доброто старо време. Миналото, гледано обикн. в идеализирана светлина. Унесен и разнежен в спомените за доброто старо време, Цанко изреждаше на кого какви добрини е направил. СбСт, 228. Двете възрастни дами произнасяха френски думички с френски акцент — единственото нещо, което им бе останало от доброто старо време. Е. Манов, БГ, 127. Добро утро. 1. Поздрав при среща сутрин. Изтегнат на гръб, още в нощна риза, разхвърлян и отпуснат, Пазвантоглу пушеше. — Ти ум имаш ли? — извика му наместо добро утро тя. — Знаеш, че не бива, откога пропуши пак? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 439. 2. Разг. Ирон. Възклицание за подчертаване, че онова, което някой казва като новост, е отдавна известно. — Иване, имаме нов колега! — Добро утро! Той е от десет дена на работа. До̀бър вечер и (остар.) добра̀ вечер. Поздрав при среща вечер. — Ще вървите мирно по улиците и щом срещнете по-възрастен човек, ще го поздравите с добър вечер. Д. Талев, ПК, 240. — Добра ти вечер, Момчиле, и вам, братя — издума той. Ст. Загорчинов, ДП, 419. До̀бър ден. 1. Поздрав при среща през деня. — Добре дошла, Елено болярко! — пръв се обади Райко с весело лице.. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя! Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. Разг. Ирон. Възклицание за подчертаване, че онова, което някой казва като новост, е отдавна известно. — Ти вчера беше ли на бригада? — Добър ден! Нали бяхме заедно. Добър ден. Диал. Празник. Като раздигнала алищата, зела та постлала хубава черга, дето я постилаше само на добър ден. Т. Влайков, Съч. II, 272. Имам купешки дрехи, дето ти ги немаш, но си ги пазя за добър ден. Кр. Григоров, ПЧ, 67. Всякой ден Мара гиздава, на добър ден гнидава. Погов. Добър е господ. Разг. Като възклицание — за изразяване на надежда или задоволство, че нещо ще стане или е станало така, както трябва, както е справедливо. Чуждо е [Яна] жънала, а му се е радвала като на свое. Добър е господ, ще дойде ден и на нея ще помогне. К. Петканов, СВ, 52. — Следователно, да се потрудим и ние, да са задържим още за няколко деня, па добър е господ: отгдето най са не надяваме, оттам може да ни дойде помощ. З. Стоянов, ЗБВ II, 150. Добър, лош; лош, добър. Разг. Какъвто и да е; независимо от това, че е такъв (добър или лош). — Ти се не грижи и не мисли, ами гледай да си намериш някоя,.., да ти гледа къщата.. Лоша, добра — намери си. Елин Пелин, Съч. II, 17. Добър ти път. Пренебр. Върви където искаш, махай се, не ме интересуваш. — А пък ти, ако искаш, отказвай се! Отказвай се, дорде е време... Ние такива съюзници не щем. Хайде, добър ти път... Д. Ангелов, ЖС, 469. За добра чест. Остар. За щастие. За добра чест капитаните на кораба на време ся известиха за належащата беда и превариха да отплуват за Испания. П. Кисимов, ОА, 121. Извеждам / изведа (изкарвам / изкарам) на (към) добър край. Разг. Завършвам нещо успешно, сполучливо, ставам причина нещо да завърши успешно, сполучливо. — И ето,.., аз с Йоана Карпуцис и Хараламбос Севасту се срещнахме с тебе и даде Бог да се разберем и щото поведохме, на добър край да го изкараме досега. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Върховният комитет,.., освен дето не представляваше никаква гаранция за що-годе постоянно настроение, но можеше да стане проводник и на влияния, които нивга не биха извели към добър край. П. К. Яворов, Съч. II, 189. Излизам / изляза на добър край. Разг. Завършвам с успех, със сполука. — Туй, за което се препираме сега, преди го нямаше? Препирахме се пак, наистина, но за общото: .., за да излезем всички, целият еснаф, на добър край. Ст. Чилингиров, ХНН, 141. Трябваше само да слушаме и да се подчиняваме, за да излезе на добър край всичко, което бяхме започнали. К. Калчев, ПИЖ, 88. И таз<и> (тая) добра. Разг. Възклицание за изразяване на неприятна изненада, възмущение, недоволство. — Какво има Цвета? — Една хубост!.. — Ха, и таз добра! — .. — Че какво искаш да има? На младост — хубост. Елин Пелин, Съч. III, 115. — Ний сме имали царе; / народът и тогаз не е бил по-добре / от днес. Защо ми е свобода? За царете? / И таз добра! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 104. <На> добър път. Благопожелание при изпращане някого на дълъг път. — Бог да ни помага! А на тебе добър път!.. — И на тебе добър път и честит живот с Момчила — отвърна боляринът и дръпна силно поводите на своя кон. Ст. Загорчинов, ДП, 442. — Да сте ни жив и здрав, другарю Акранов, на четвъртото дете кръстник да ми станете! На добър път и да ви е сладко! Й. Попов, ИЖП, 34. На добър ти час. Пренебр. Върви, където искаш, махай се, не ме интересуваш. Комуто отърва — да слуша и вярва, комуто не отърва — на добър му час! Г. Караславов, Избр. съч. I, 217. — На Димитровден ще му пратя китка. Ако ще да я вземе, ако не ще — на добър му час! К. Петканов, БД, 85. На добър час. Благопожелание, обикн. при изпращане някого на дълъг път или при започване на някаква работа. Значи, вярно е, че ти отиваш в Цариград, както вече бях зачул? На добър час тогава. Ив. Вазов, НПис., 43. През първия учебен ден, когато татко се прибра от

стопанството,.., щом видя новата ми премяна, той се зарадва и ме поздрави: — На добър час, сине! Да си жив и здрав! А. Каралийчев, С, 212. Не ми е добра работата. Разг. Не съм добре, заплашва ме някаква опасност. Който приказва в съня си, приказва с умрелите. Не ти е добра работата, старче! Й. Йовков, ПК, 202.

Списък на думите по буква