ДОВЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЀДЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от доведа като прил. За дете, син, дъщеря — който е от предишен брак на жена, встъпила в нов брак, обикн. по отношение на новия ѝ мъж. Той [Никола] беше толкова мълчалив и свит, че Левски едва ли го бе забелязал два-три пъти, и го знаеше повече като доведен брат на Христо Големия, отколкото като надежден комитетски човек. Ст. Дичев, ЗС II, 696. — На‑

ли имах доведена сестра... О, той безумно я обичаше! М. Марчевски, П, 112. А в ония години майка ми наистина се държеше с мен като с доведено дете, бях за нея живо нещастие и незаслужена обида от живота. А. Гуляшки, ДМС, 160. Една жена имала две дъщери: едната била доведена, другата — заварена. Д. Минчев, БЕ II, 31. Доведен син.