ДОВЀЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от довеждам и от довеждам се. Довеждането на осъдените предизвика смут сред войскарите. М. Смилова, ДСВ, 285. В деня на сватбата момчето е действуващо лице само при вземането на момата, венчаването и довеждането ѝ в къщи. Ив. Хаджийски, БДНН I, 158.