ДОВЀКА

ДОВЀКА, довѐки и (съкр.) довѐк нареч. Остар. и диал. 1. До края на живота; завинаги, вечно. [На Момчил] му се струваше чудно, че е тука, че има дете и Елена е негова жена, а не болярска дъщеря, сякаш му бе писано да бъде довек самин. Ст. Загорчинов, ДП, 472. — Подарявам го [кръстчето] на детето. Ето слагам го на шийката му. Там ще си остане довеки. Г. Райчев, ЗК, 190. — Тодоре, левен Тодоре, / дечица ситна росица, / имане гнило бунище, / хубаво либе довека. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 362. Тумба-лумба два дни, а довека гладни. — Тумба-лумба за три дни, уф та леле довека. П. Р. Славейков, БП II, 177.

2. Докато съществува светът; вечно, безкрайно. — Отделил съм нещичко, та... да го скъташ, да ви си стои, все ще потрябва. .. То тази проклета война няма да е довека. Г. Караславов, ОХ I, 445. Не жаля аз за родний край, / довека гордо той ще трай / и аз все същий ще го зърна, / когато и да се завърна. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 52.

Списък на думите по буква