ДОВЕРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЕРЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Юрид. Лице, което е поверило правната си защита на адвокат; довереник. Съдията, не желаейки да изложи ни един от двамата писатели, предложи помирение, като помоли Чешмеджиева да поиска извинение от името на своя доверител. М. Кремен, РЯ, 512. На защитниците бе разрешено да говорят по четвърт час.. Във всеки случай тяхната набързо скърпена защита не отегчи положението на никого от нас и никой от тях не се опита в интереса на доверителя си да прехвърли вина другиму. Ем. Манов, ПЯ, 38.