ДОВЕРЍТЕЛЕН

ДОВЕРЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. 1. Който се пази в тайна, който не подлежи на разгласяване; поверителен, таен. В доверителните си беседи с близки приятели той раздухваше историйката до размерите на една любовна приказка от Хилядо и една нощ... Ив. Вазов, Съч. Х, 160. Скоро онези, на които можеше да довери, ставаха цяла дружина и тогава, както в Карлово и Войнягово, той разправяше за Раковски и легията; и както в Карлово и Войнягово, след тия доверителни разкази идеха песните, скоковете и надтичването. Ст. Дичев, ЗС I, 426.

2. За глас, тон — с който се съобщава нещо, което трябва да се пази в тайна, което не бива да се разгласява. Лукан млъкна,.., примъкна се по-наблизо. Гласът му стана доверителен и глух. — .. Този човек има нещо — кахър има, мисъл има.. Дострашава ме чак понякоги. К. Константинов, СЧЗ, 154. — Бърза заповед от щаба! — докладва Загорски. Бендерев протегна ръка да я получи. — Устна! — отвърна с доверителен тон Загорски. В. Геновска, СГ, 376.

◊ Доверително писмо. Остар. Канц. Пълномощно; довереност.

Списък на думите по буква