ДОВЕРИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЕРЍТЕЛНО нареч. Книж. С доверителен глас, тон. Кукена не я удари — само я придърпа към себе си да говорят по-тихо. — Скрил съм ги [пендарите] — доверително, като на своя съучастница, ѝ каза той. — Когато ти дотрябват, ще ти ги дам. П. Славински, ПЗ, 11. Бенковски се наведе към Танча и каза някак доверително: — Ти, бай Танчо, ме познаваш. Но не ми казвай на име и не казвай никому, че съм оттук. Л. Стоянов, Б, 45. — Ще бъда искрен — каза доверително полковникът. — Не обичам немските войскови части. П. Илиев, ЛВ, 262.