ДОВЕРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
Дума
Търсене
ДОВЕРЛЍВ
ДОВЕРЛЍВ
, ‑а, ‑о,
мн.
‑и,
прил. Остар.
Доверчив.
Аз растях весела и доверлива.
Ч, 1875, бр. 8, 381.
РБЕ — ИБЕ
Речко
Списък на думите по буква
А
Б
В
Г
Д
Е
Н
О
П