ДОВЕРЧИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЕРЧЍВО. Нареч. от доверчив; с доверие, с вяра. Иглика го слушаше доверчиво и детските ѝ мечти рисуваха едно чудно бъдеще. Елин Пелин, Съч. II, 53. Той не пускаше момченцето, а и то се държеше доверчиво за ръката му. Т. Харманджиев, Р, 81. Всяка нейна дума беше моя, всяка моя мисъл — нейна! Доверчиво отпуснатата ѝ в дланта ми ръка ме пареше като съвест. Кл. Цачев, СШ, 137.