ДОВЕРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЕРЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от доверявам и от доверявам се. Това приятелство започваше някъде по брега на Мраморното море, дето като деца двамата ходеха да ловят риба и раци, преминаваше през дългите им разговори за великото минало на османското царство и достигаше до взаимното доверяване на интимни преживявания и чувства. Ст. Дичев, ЗС I, 42. След буен спор с Креона, когото Едип мисли за вдъхновител на Тирезия, следва сцената на Едипа-Йокаста — сцена на двойно доверяване. Ив. Стефанов, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 145.