ДОВЕЧЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ВЀЧЕР нареч. Диал. Довечера; довечерка. — Като е така, щом го свършиш [кревата], ще ми направиш пък някой стол.. — Ако хванеш пиле за пладне, може. — Аа, няма пиле за пладне. Пиле довечер, да си са тук и децата. И. Волен, БХ, 60-61. Змейо си Стани говори: / — Стано ле, много хубава, / на майкя, Стано, да кажеш, / никой да си се не бои, / довечер, Стано, че дойдем! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 274.