ДОВЕЧЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЀЧЕРА нареч. Тази вечер, днес вечерта. Драмата "Многострадална Геновева", която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 99. Сред облаци днес слънцето възлезе; / довечера, преди то да се скрий, / полето равно ще потъне в кърви. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 139. — Довечера ще да дойдем, / знай, Радо, знай, либе мое, / на вашта гюзел седянка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 190. Довечера ще имаме гости.