ДОВЗЀМАМ

ДОВЗЀМАМ1 и ДОВЗЍМАМ1, ‑аш, несв.; довзѐма, ‑еш, мин. св. довзѐх, прич. мин. св. деят. довзѐл, прич. мин. страд. довзѐт, св., прех. Вземам всичко докрай, вземам и това, което е останало да се взема или колкото още е необходимо. Беше пред Коледа и кооператорите повече от други път идеха един подир друг, едни довземаха онова, което им се пада, а други пък уреждаха сметките си. Ст. Даскалов, СЛ, 451. довземам се и довзимам се, довзема се страд. Царевицата няма да стигне, трябва да се довземе още малко.

— Друга (простонар.) форма: дозѐмам, дозѝмам.

ДОВЗЀМАМ

ДОВЗЀМАМ2 и ДОВЗЍМАМ2, ‑аш, несв.; довзѐма, ‑еш, мин. св. довзѐх, прич. мин. св. деят. довзѐл, прич. мин. страд. довзѐт, св., прех. Диал. Доземам2, дозимам2. довземам се и довзимам се, довзема се страд.

Списък на думите по буква