ДОВИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЍРАМ, ‑аш, несв.; довря̀, ‑ѝш, мин. св. довря̀х, прич. мин. св. деят. довря̀л, ‑а, ‑о, мн. доврѐли, св., непрех. Варя се още колкото е необходимо, сварявам се напълно, докрай. И излизам в къщи, та сядам до огъня, над който довира пресола със свинската глава. Т. Влайков, Пр I, 242. Оставено бе яденето да доври на огъня, за да бъде го‑

рещо, когато се сипе в паниците. Д. Талев, ГЧ, 297.