ДОВЛАЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЛА̀ЧАНЕ

ДОВЛА̀ЧАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от довлачам1 и от довлачам се; довлачване, доизвлачване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

РБЕ — ИБЕ Речко

ДОВЛА̀ЧАНЕ

ДОВЛА̀ЧАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от довлачам2 и от довлачам се; довличане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П