ДОВОЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВОЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се появява, който съществува непосредствено преди някоя война, който е свързан с времето преди войната; предвоенен. Противоп. следвоенен. От 1926 г. се започнало известно оживление в българската индустрия,.. Селското стопанство достигнало довоенното равнище по количество на производството. Ист. VII кл, 143. Запътихме се към "Оборище". Номер 243 се оказа стара довоенна солидна четириетажна сграда. П. Незнакомов, СМ, 19. — Сега, в тия времена, златото има цена... Парите са несигурни, ако комунистите останат — ще ги сменят, че са царски... Ако не останат — пак ще ги сменят, че са довоенни... Др. Асенов, ТКНП, 51-52.