ДОВОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОВО̀ЖДАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); доведа̀, ‑ѐш, мин. св. довѐдох, прич. мин. св. деят. довѐл, св., прех. Довеждам; доваждам, доводям2. Славка отиде да разбуди децата, но Живко ѝ заръча да ги не довожда, преди да ги повикат. П. Бобеков, БВК (побълг.), 63-64. Това е едно от ония пагубни заблуждения, които са довождале до пропаст секи народ, който ги е следовал. НБ, 1877, бр. 59, 229. Това мрътвило навред.. го стряскаше и му довождаше най-черни мисли. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 184. Четири пъти той е довождал тази си работа докрай. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 11. довождам се, доведа се страд. В Австралия жената не е нищо друго, освен грубо животно, което са довожда в къщата на мъжа само за това, за да носи сичките тяжести. Знан., 1875, бр. 20-21, 311. Онези, които в разстояние на осем дни три пъти едно подир друго са са призовали, и не са послушали, ако са частни лица, довождат са чрез полицейското началство. ДЗОИ I (превод), 116.