ДОВОЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВО̀ЛСТВО¹, мн. няма, ср. Чувство на вътрешно удовлетворение, състояние на доволен; задоволство. — Което е право, право е — дигна той глава и метна неволно един кос поглед към годеницата, усмихната сдържано, но цялата просветлена от щастие, от доволство, от радост. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 142. Не знам за какво точно се радваше, но наистина от цялото му лице лъхаше радост, доволство. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125. Теленцето пак се залюля на тънките си крака, кое-как дойде под майка си и взе да сучи, като позавърташе от доволство опашката си. Й. Йовков, АМГ, 211. И доволство се разля по лицето му. Радостта на човек, който много се бе мъчил, много бе страдал и който най-после щеше да отдъхне успокоен. Зл. Чолакова, БК, 129.

ДОВО̀ЛСТВО², мн. няма, ср. Книж. Обилие от материални блага; охолство. Той измисли по-после "Сухоежбината" за политическите си противници, с която люто ги подиграваше и на която ги осъждаше — сам плувнал в доволство и световни блага и почести. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 218. Такива [плодородни] години дават възможност на селския стопанин да изплати.. дълговете си,..; също занаятчията намира в такова време повече купувачи,.. Но това сравнително доволство минава заедно с плодородието. Г. Георгиев, Избр. пр, 215. — Два двора ще обзаведа за двамата си сина, та да живеят в доволство и с пръст да ме сочат в селото... Б. Обретенов, С, 50. — Едни, накупили земя, имоти, живеят постоянно в излишъци, доволство и пари, а други само за трохите работят. П. Михайлов, ПЗ, 34.