ДОВО̀ЛСТВУВАМ

ДОВО̀ЛСТВУВАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. Книж. Задоволявам нечия нужда, потребност, главно от храна. Баща ми и братя мои ся заимаха със своя работа; те си имаха ладия своя, рибната ловитба доволствуваше всинца ни. С. Радулов, ГМП (превод), 13. Водата ѝ [на мелницата] иде от текущата пред портата река Друшлявица. Она е с два витела и доволствува всичката потреба монастирска, като меле непрестанно, но някога и замръзнува зимно време. Неофит Рилски, ОМР, 53. доволствувам се страд.

ДОВО̀ЛСТВУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Задоволявам се с нещо, доволен съм от нещо. Животът го е научил да живее по спартански и той се доволствува от онова, що има. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 142. Италианските народи отдавно вече не рачили да са доволствуват с названието "съюзници" , и искали за себе си граждански права, равни на римляните. Н. Михайловски, РВИ (превод), 244. Никога не позавидях на другите за славата, за богатството, за великолепието им, доволствувах са на настоящето си и харчах парите не за химери. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 111.

Списък на думите по буква