ДОВЪРШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЪРША̀ВАМ, ‑аш, несв.; довършѐя, ‑ѐеш, мин. св. довърша̀х, и (диал.) довърша̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Вършея и това, което е останало да се вършее, вършея всичко докрай. Едни вършееха с дикани, други бяха довършали и почистваха харманите, трети още свличаха снопи от далечните ниви и чакаха вършачката. Г. Караславов, С, 39. довършавам се, довършея се и довърша се страд.