ДОВЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОВЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; довъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Върша, извършвам нещо докрай, върша последната част от някаква работа, това, което е останало да се върши. — Почакай де. Къде бързаш? Ожънахте ли нивата?.. — Не можахме. Остана съвсем малко. Утре с тате ще го довършите. Г. Райчев, ЗК, 109. А ето че кака и мама също довършват своята работа — дожънват и последното кюше. Т. Влайков, Пр I, 297. [Велика] зашепна молитва, но не я довърши. Димо се сърдеше на двора и я викаше. К. Петканов, МЗК, 151. Виктория довършваше гимназиалното си образование, а Елена следваше последна година в Бестужевските педагогически курсове. В. Геновска, СГ, 145. Работата, свързана с организирането на четите през 1867 г., и болестта са попречили на великия котленец [Раковски] да довърши труда си. Н. Ферманджиев, РХ, II.
2. В съчет. със същ. дума, реч и под. или самост. след пряка реч. Казвам последната част, края на това, което говоря. Едва бе довършил думите си Момчил и взеха отново да долитат стрелите на агарянците. Ст. Загорчинов, ДП, 487. — Сберете му ума, да не се изгори момъкът, довършваше тя с участие. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 12. — Защо му беше да дохожда в нашата проклета земя, — довърши той и сълзи измокриха очите му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 37. — Другари войници, не стреляйте, елате при... Той [Марин] не довърши. Кр. Велков, СБ, 127.
3. Изчерпвам, изразходвам или изяждам нещо докрай. Ние зачестихме с лъжиците и довършихме набързо таратора. Ст. Чилингиров, ХНН, 154. Един ден той донесе цяла торба ябълки,.., извади джобното си ножче и започна една по една да бели и лакомо да ги хруска.. И така моят съсед довърши и последната ябълка от торбата. Мл. Исаев, Н, 349. Кмета довърши бутилката и замахна да я изхвърли през борда, но в последния момент забеляза, че по невнимание бе оставил на дъното половин глътка. Евг. Кузманов, ЧДБ, 28. Довършвахме храната още в края на зимата.
4. В съчет. със същ. живот, години, дни, старини и под. Живея, изживявам последните си години, дни и т. н. Той беше доволен от начина, по който довършваше дългия си живот. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 62. На плочника, съборен по очите си, / довършваше живота си мъчително / един младеж, преди минута весел, здрав. М. Петканова, Ст, 44. — Ти ще можеш да довършиш старините си в Солун или в Константинопол, както намериш за добре. ВН, 1958, бр. 2103, 4.
5. Само несв. Съм, представлявам последна, завършваща част на нещо, придавам цялостен, завършен вид на нещо (образ, портрет, прилика и под.). Висок, прав, широки рамене, красива глава с къси, тъмнокафяви къдрави коси,..; лек червеникав мъх вместо брада и една усмивка на тънките устни ‑..- довършваха лика на този човек. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Това бяха страшни пистолети и което е най-важното — много приличаха на истински. Повърхността на изгладената глина блестеше като потъмняла стомана, а цифрите, които издълбавахме, довършваха приликата. Ст. Стратиев, СВМ, 100. Образът на орача с древното дървено рало,.., тежката ръка върху ралника и остенът, насочен към бляскавите гърбове на кравите,.., довършват чертите на този неизменен пасторал. З. Сребров, Избр. разк., 178.
6. Разг. Прекратявам съществуването на нещо; погубвам, съсипвам, разрушавам. Заради стъпката на Крум върху Пътя импера‑
тор Никифор предприема онзи поход, който едва не довършва България. В. Мутафчиева, ИКМ, 55. // Правя някого неспособен за по-нататъшна дейност; съсипвам, погубвам. — Двайсет години вече блъскам с обущарския чук, а двайсет гроша не съм спестил. С честен труд не можеш забогатя. А войната съвсем ни довърши! П. Здравков, НД, 120. Тя ме гледаше много дълго и хлипаше, а този поглед ме довърши. Г. Крумов, Т, 23.
7. Убивам, доубивам някого. Вълк беше и вълк си остана! — ръмжеше той, като го риташе, където му попадне.. — Брей, ти ще го довършиш! Стар човек е, не може да носи. А. Гуляшки, ЗР, 317. Често даже жестокостта им дохождаше до там, щото сами довършваха с един куршум някой ранен или полужив от глад въстаник. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171. Изостанеше ли човек на пътя — отминаваха го, ариергардите го довършваха с удар на копие по главата и това беше милост, защото гладната смърт и вълчите зъби бяха много по-страшни. А. Гуляшки, ЗВ, 313-314. — Тя [Червената уста] е ранена и сега лежи в дупката си — обясни таралежът. — Дошли сме да молим да ни помогнете да я довършим. Ем. Станев, ПГВ, 10. довършвам се, довърша се страд. Някой,.., извика: Полиция!.. Запратен камък строши едно от стъклата на прозореца. Това беше сигнала, който повеляваше да се довърши всичко, преди да се е намесила властта. Ст. Чилингиров, ХНН, 94. Нема̀ време да се довърши тая неприятна разправия. Й. Йовков, Разк. II, 131. Днес се довършват последните приготовления за тържественото отпразнуване на 3-ти март.
ДОВЪ̀РШВАМ СЕ несв.; довъ̀рша се св., непрех. Свършвам, свършвам се, изчерпвам се. — Куненце, дай да впрегнем кравите и да отидем за дърва в балкана. Довършиха се и няма с какво да опека една погача. Кр. Григоров, ОНУ, 125. "Дали са зора довърши, или са две нощи смесиха?" Хр. Ботев, Съч. 1929, 113. — Стоене, страшен войводо! / каква бе тази работа: / ако ни дарба дариха, / за тебе дарба не стигна; / ако ни вино черпиха, / за теб са вино довърши. Нар. пес., СбНУ ХIV, 84.