ДОВЪРШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЪ̀РШВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от довършвам и от довършвам се. Мислеше, че ще успее да го отклони от пакостния път, който може да урони неговото достойнство като кмет, а главно, може да попречи за успешното довършване на това хубаво дело. Т. Влайков, Съч. III, 188. Знамето бе на довършване. Правеха вече сърмените му ресни. В. Геновска, СГ, 294. Дойчин остави довършването на къщите за следната есен, за да могат работниците през пролетта да насекат кирпичи за стените. К. Петканов, ЗлЗ, 43.