ДОВЪРШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЪ̀РШЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Прич. мин. страд. от довърша като прил. Който е направен изцяло, напълно, докрай; завършен. Влязоха в доста широка стая с нисък таван, цяла затрупана и задръстена с довършени и недовършени части от църковния иконостас. Д. Талев, ЖС, 368. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бдението плод. Ив. Вазов, Съч. I, 188.