ДОВЪ̀РШЕНОСТ

ДОВЪ̀РШЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от довършен; завършеност. Но един Фауст, един Омиров Зевс, един библейски Ехова нямат нужда от довършеност и съвършенство: величието им е доста за техния вечен живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 22.

Списък на думите по буква