ДОГА̀ЖДА МИ

ДОГА̀ЖДА МИ СЕ несв.(рядко); дога̀ди ми се, мин. св. дога̀ди ми се, св., непрех. Започва да ми се гади, повръща ми се. Така ми се догади, че бих избълвал чая, ако не знаех, че това ми е храната за целия ден. Б. Райнов, ДВ, 127. Догади му се и той повърна през главата на коня си, както седеше на седлото. А. Гуляшки, ЗВ, 238. Като мигаше с малките си кръгли очички и душеше с лъскавия си като копче нос, към него вървеше голяма бяла мечка. В гърлото ме надигна ледена буца, догади му се. К, 1970, кн. 7, 30.

Списък на думите по буква